Заповед за незабавно изпълнение се издава /ако заявителят поиска това/, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на някой от актовете по чл.417 ГПК /на практика това са несбъднатите изпълнителни основания по чл.237 от отменения ГПК/. Тук липсва изискването искът да е подсъден на РС, но той е компетентен на общо основание – по силата на чл.411, ал.1 ГПК, който се отнася за заповедното производство изобщо. Записът на заповед и менителницата са посочени накрая /в т.9 на чл.417/ не случайно, а защото режимът им съгласно новия ГПК е по-особен. Предвидените в специални закони несъдебни изпълнителни основания запазват значението си по силата на ПЗР на новия ГПК, с който се изменят редица нормативни актове и се предвиждат специални основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Така например по силата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, във връзка с чл.417, т.2 ГПК, при изпадане в забава на длъжника по договора за банков кредит банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на  извлечения от счетоводните си книги. Също така и ДФ „Земеделие” може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците – физически и юридически лица, съгласно чл.27, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Според чл.53, ал.2 ЗБНБ БНБ може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлеченията от счетоводните си книги, с които се установяват неплатените й в срок вземания, вкл. дължимите лихви. Като цяло всички частноправни субекти /с изключение на банките/ не разполагат с възможност да се снабдят със заповед за незабавно изпълнение по силата на специални закони, а само със заповед за изпълнение на общия ред на чл.410. Заповед за незабавно изпълнение въз основа на специален закон може да се издаде  или в полза на публични субекти, или в полза на частни субекти с публични функции /например на адвокатския съвет за принудително изпълнение на дисциплинарното наказание „глоба”, както и за разноските в дисциплинарното производство/. Незабавното изпълнение, както и самото заповедно производство, е факултативно. Кредиторът, дори и да разполага с някое от основанията по чл.417 ГПК, не е длъжен да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК. Основната разлика между заявлението за изпълнение и заявлението за незабавно изпълнение е, че към първото не се прилагат писмени доказателства, а към второто трябва да е приложен някой от актовете по чл.417 /разбира се, независимо от наличието на такъв акт, трябва да има и искане за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, но за това има нарочна бланка/.За да получите достъп до статията изпратете SMS на номер 1093 със съдържание law (цена: 1.20 лв. с ДДС)