image_pdfimage_print
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 12 от 2004 г.
ЗАКОННИЯТ СЪСТАВ НА ОКРЪЖНИЯ СЪД, КОЙТО РАЗГЛЕЖДА ЖАЛБИТЕ СРЕЩУ ДЕЙСТВИЯТА НА СЪДИЯ-ИЗПЪЛНИТЕЛЯ Е ТРИЧЛЕНЕН.
ФУНКЦИОНАЛНО КОМПЕТЕНТЕН ДА РАЗГЛЕДА ЧАСТНИТЕ ЖАЛБИ СРЕЩУ ОПРЕДЕЛЕНИЯТА ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ОКРЪЖНИЯ СЪД ПО ОБЖАЛВАНЕ ДЕЙСТВИЯТА НА СЪДИЯ – ИЗПЪЛНИТЕЛЯ Е СЪОТВЕТНИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ЧИЕТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Докладчик: съдия Ваня Алексиева

Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по следните спорни въпроси засягащи материята на обжалване действията на съдия изпълнителя (чл. 332 – чл. 335 ГПК):
1. Какъв е законният състав на окръжния съд,който се произнася по жалби срещу действията на съдия-изпълнителя – едноличен или тричленен?
2. Кой горестоящ съд разглежда частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя – съответният Апелативен или Върховният касационен съд?
Общото събрание на Гражданската и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
1. Първоинстанционното разглеждане на делата е разпределено от закона между две различни по степен в регламентираната от Конституцията съдебна йерархия, съдилища – районните и окръжните.
Според разпореденото от чл. 57, ал. 1 ЗСВ окръжният съд разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определени със закон.
Тълкувано граматически и логически съдържанието на нормата налага разбирането, че правораздавателната власт на окръжния съд като първа инстанция по граждански дела е ограничена съобразно параметрите на процесуалния закон. Въведена с чл. 80, ал. 1 ГПК за определена категория правни спорове родовата подсъдност на окръжния съд по първоинстанционни граждански дела установява изключение от общото процесуално правило на чл. 79 ГПК. Според него основен първоинстанционен съд по граждански дела, подведомствени на съдилищата е районният съд.
Следователно, поради изчерпателно изброяване на делата родово подсъдни на окръжния съд, като първа инстанция в обсега на осъществяването от този съд първоинстанционно правораздаване не попадат други дела, извън изрично посочените от законодателя, включително и предвидените в чл. 57, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Последните, макар и родово определени като граждански, нямат правната характеристика на първоинстанционни дела според процесуалния критерий на закона – чл. 80, ал. 1 ГПК.
Затова и обстоятелството, че с новелата на чл. 105, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 124/1997 год.) е предвидено разглеждащият делата като първа инстанция окръжен съд да заседава в едноличен състав, обосновава разбирането, че във всички останали случаи при осъществяване на правораздавателната си власт, вкл. и по отношение на “други дела” по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗСВ, към които следва да се причислят и образуваните по жалба срещу действията на съдия-изпълнителя, законният състав на окръжния съд е разпореденият от чл. 61, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
Аргументация в подкрепа на изразеното становище е отсъствието на изрично нормативно изискване в процесуалния закон относно състава на окръжния съд в хипотезата на чл. 57, ал. 3 ЗСВ във вр. с чл. 333 ГПК, каквато законова възможност чл. 61, ал. 1 ЗСВ предвижда. Установеният с чл. 105, ал. 2 ГПК едноличен състав на окръжния съд е неотносим към производството по обжалване действията на съдия-изпълнителя, поради систематичното място на разпоредбата, която е в част втора – “Исково производство”; дял първи – “Производство пред първата инстанция” на ГПК.
Липсата на специално законодателно разрешение за надлежния състав на окръжния съд, разглеждащ други възложени му със закон дела, извън въззивните, изключва съществуването на процесуално основание за дерогиране установения с нормата на чл. 61, ал. 1 ЗСВ принципен за този съд, тричленен съдебен състав.
2. Уредената в чл. 332-335 ГПК защита чрез обжалване действията на съдия-изпълнителя е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, в който съдия-изпълнителят няма правораздавателни функции, а действа като орган на държавната власт, овластен от закона да извърши предписаните изпълнителни действия. Той, обаче е административно и правно свързан с правораздавателната дейност на съдилищата, за която връзка е ирелевантно правното му положение на частен или държавен съдия изпълнител. При така възложената му от закона компетентност, актовете на съдия-изпълнителя са властнически волеизявления, израз на предоставеното му държавно правомощие, чиято цел е да предизвика задължителни за правните субекти последици, различаващи се по своята правна природа от установените със съдебното решение. Затова и предвиденият от законодателя способ за защита срещу незаконните действия или отказ да извърши същите на горепосочения орган на държавната власт е жалбата, а не искът. По този начин се изключва приложимостта на характерните за исковото производство процесуални правила.
От анализа на разпоредбите на чл. 333 ГПК и чл. 334 ГПК след изменението им, публикувано в ДВ, бр. 105/2002 г. се налага правен извод, че по естеството си образуваното по този ред производство е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на образуваното по реда на чл. 332 и сл. ГПК производство, следва да се приеме, че в него окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Несъмнено е, че така разпореденият от закона съдебен контрол над тези актове не е основание да се определи изпълнителното производство като съдебно. Макар и възникнало по повод на изпълнителния процес, уреденото с чл. 334 и сл. ГПК производство пред окръжния съд, не е продължение на същия, нито негова съставна част, поради което процесуалните правила за въззивното производство не намират приложение.
Изразеното разбиране е в съгласие с историческото тълкуване на нормата на чл. 335 ГПК в редакцията й до изменението публикувано в ДВ, бр. 105/2002 г., според която окръжният съд действа като въззивна инстанция по отношение на обжалваните пред него актове на районния съд, постановени по жалба срещу действията на съдия-изпълнителя.
Обстоятелството, че с последващата законова промяна на сочената разпоредба законодателят е възприел отново съществуващата до реформата на ГПК едноинстанционност на производството по чл. 333 и сл. ГПК означава, че отпада функцията на окръжния съд като въззивна инстанция в това производство. Същата е сведена единствено до съдебен контрол за проверка законосъобразността на акта на съдия изпълнителя.
Оттук следва изводът, че щом в правомощията на окръжния съд не е включена процесуална възможност същият сам да извърши дължимото валидно изпълнително действие, то и постановеното от него като контролен орган определение, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдия-изпълнителя и е прекратено производството по делото подлежи на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд, функционално компетентен спрямо окръжния такъв по аргумент от чл. 72, ал. 1 ЗСВ във вр. с чл. 215, ал. 2 ГПК.
Създадената от ГПК система за съдебен контрол обосновава участието на апелативния съд в следващото окончателно контролно производство, за което триинстанционно разглеждане на делата не е предвидено, поради различието му с исковия процес по аргумент на противното от чл. 218а, б. “в” ГПК.
По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт

 

РЕШИ:

 

1. Законният състав на окръжния съд, който разглежда жалбите срещу действията на съдия-изпълнителя е тричленен.
2. Функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия – изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно.