image_pdfimage_print

Отхвърля предложението на заместник-главния прокурор, ръководител на Върховната административна прокуратура, за издаване на тълкувателно решение по въпросите:

1. Какъв е правният характер на въведените в ППЗМВР понятия: “данни за извършени дисциплинарни нарушения” съгласно чл. 206, ал. 1 и “достатъчно данни за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя” съгласно чл. 211, ал. 1?
2. Кой е началният момент, от който дисциплинарното нарушение следва да се счита за открито по смисъла на чл. 236 ЗМВР във връзка с чл. 211, ал. 1 ППЗМВР?
3. Кога срокът по чл. 236 ЗМВР не тече – само в случаите по чл. 211, ал. 3 ППЗМВР или и в случаите на спиране на служебната проверка с писмена заповед (чл. 209, ал. 1 ППЗМВР)?
Чл. 236 ЗМВР
Чл. 206 ППЗМВР
Докладчик – председателя на отделение Стефка Стоева

На основание чл. 97, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 44 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) заместник-главният прокурор, ръководител на Върховната административна прокуратура, е направил предложение Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд да издаде тълкувателно решение по въпросите:
1. Какъв е правният характер на въведените в ППЗМВР понятия: “данни за извършени дисциплинарни нарушения” съгласно чл. 206, ал. 1 и “достатъчно данни за извършеното нарушение и самоличността па нарушителя” съгласно чл. 211, ал. 1?
2. Кой е началният момент, от който дисциплинарното нарушение следва да се счита за открито по смисъла на чл. 236 ЗМВР във връзка с чл. 211, ал. 1 ППЗМВР?
3. Кога срокът по чл. 236 ЗМВР не тече – само в случаите по чл. 211, ал. 3 ППЗМВР или и в случаите на спиране на служебната проверка с писмена заповед (чл. 209, ал. 1 ППЗМВР)?
Поддържа се в предложението, че е налице противоречива съдебна практика на Върховния административен съд по поставените въпроси, което обуславя произнасянето с тълкувателно решение. Според едното становище дисциплинарното нарушение е открито и двумесечният срок е започнал да тече от момента на регистрирането на постъпилите по смисъла на чл. 206, ал. 1 ППЗМВР данни, а според другото – от изготвяне на справката за извършената служебна проверка.
Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно чл. 95, ал. 3 ЗСВ и чл. 44 ЗВАС Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд се произнася с тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика. Преди да се произнесе по същество по предложението, следва да се даде отговор на преюдициалния въпрос поставените като спорни проблеми получили ли са противоречиво разрешение в съдебната практика на Върховния административен съд.
1. Първият въпрос е свързан с правния характер на понятията, въведени в чл. 206, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). В чл. 206, ал. 1 ППЗМВР чрез метода на изброяване на източниците е дефинирано понятието “данни за извършени дисциплинарни нарушения”, а чл. 211, ал. 1 ППЗМВР дава определение за момента на откриване на дисциплинарното нарушение. Следователно и двете норми съдържат легални понятия, свързани с дисциплинарното производство по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника за прилагането му, поради което правният характер на понятията е еднакъв. Различно е съотношението на двете понятия, като разпоредбата на чл. 211, ал. 1 ППЗМВР се намира в отношение на частно към общо в нормата на чл. 206, ал. 1 ППЗМВР.
Въпросът за правния характер на използваните понятия в подзаконов нормативен акт няма практически смисъл и не е свързан с неправилна или противоречива съдебна практика, поради което не може да бъде предмет на тълкувателно решение.
2. Дисциплинарната отговорност на офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените в чл. 238 ЗМВР дисциплинарни наказания. Възможността административният орган да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание на офицер или сержант е ограничена в рамките на преклузивните срокове по чл. 236 ЗМВР – до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Регламентирането на преклузивни срокове е обусловено от съображения за налагане на дисциплинарното наказание в максимално кратък срок с оглед постигане наказващото му и възпитателно въздействие, за несъздаване на предпоставки неопределено дълъг период от време офицерът или сержантът да бъде застрашен от възможността за налагане на дисциплинарно наказание, което вреди на ефективната му служба, и за по-лесното доказване на дисциплинарното нарушение непосредствено след извършването му. Принципът за бързина е уреден и в Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика, издадена от министъра на вътрешните работи през 1999 г., в чл. 6, ал. 1 от която е предвидено при постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 239 ЗМВР и извършителя му служебната проверка по чл. 240, ал. 3 ЗМВР да приключва в едномесечен срок с оглед осигуряване възможност за изготвяне на становище по чл. 212, ал. 4 ППЗМВР от звената “Личен състав”, отстраняване на допуснати процедурни пропуски и непълноти при извършването й, издаване на заповедта и налагане на дисциплинарно наказание в законоустановения двумесечен срок.
Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивни срокове налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита за открито. Легално определение за понятието “откриване на дисциплинарното нарушение” е дадено в чл. 211, ал. 1 ППЗМВР, а именно когато са налице достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. От определението следва изводът, че дисциплинарното нарушение, извършено от офицер или сержант в Министерството на вътрешните работи, се счита за открито, когато на преките началници на извършителите, чрез предвидените в чл. 206, ал. 1 ППЗМВР данни, са станали известни фактът на извършване на нарушението, характерът на действието или бездействието, времето и мястото на извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и формата на вината му. За да се приеме за открито дисциплинарното нарушение, не е достатъчно да са налице един или няколко от източниците на данни по чл. 206, ал. 1 ППЗМВР: съобщения до службите на МВР от държавни органи, организации, длъжностни лица и граждани; публикации и предавания в средствата за масово осведомяване; рапорти и докладни записки от служители на МВР; непосредствено разкриване от съответния началник на признаци за извършено дисциплинарно нарушение. Законовото изискване е данните да са достатъчни и по убедителен и несъмнен начин да обуславят налагането на дисциплинарно наказание.
Прегледът на съдебната практика сочи, че достатъчното данни са налице в различни моменти. В част от случаите, още при постъпването на една или няколко данни по смисъла на чл. 206, ал. 1 ППЗМВР, може да се направи категоричен и обоснован извод за извършването на дисциплинарно нарушение от конкретен офицер или сержант от МВР и от този момент нарушението се счита открито. В други случаи, с усложнена фактическа обстановка, когато постъпилите начални данни не са били достатъчни и такива са събирани в процеса на служебната проверка, двумесечният срок от откриване на нарушението ще започне да тече от датата на изготвяне на справката от проверката. Определящото е количеството и качеството на данните да даде основание да се приеме, че те са достатъчни по смисъла на чл. 211, ал. 1 ППЗМВР.
От обстоятелството, че преди налагане на дисциплинарното наказание “уволнение” задължително се провежда служебна проверка, не следва изводът, че достатъчното данни за откриване на дисциплинарното нарушение ще са налице само след приключването й. Ако това е бил замисълът на законодателя, то в нормата на чл. 211, ал. 1 ППЗМВР моментът на откриване на дисциплинарното нарушение щеше да бъде свързан със справката от служебната проверка, а не със събирателното понятие “достатъчно данни”. На следващо място, по силата на чл. 205 ППЗМВР задължително се прави служебна проверка в случаите при получени данни за извършени тежки дисциплинарни нарушения от офицерите и сержантите, т.е. откриването на дисциплинарното нарушение в част от случаите предхожда започването на служебната проверка. Последната се извършва само при тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарното наказание “уволнение”. За да издаде писмена заповед за започването й, съответният началник вече разполага с достатъчно данни, че е извършено дисциплинарно нарушение, което той преценява като тежко по характера си, и служебната проверка се прави с оглед правилното налагане на дисциплинарно наказание. Аргумент в подкрепа на този извод е, че служебна проверка не се извършва при налагане на офицерите и сержантите на останалите предвидени дисциплинарни наказания: мъмрене, писмено предупреждение, порицание и понижаване в звание, а предвидените в чл. 236 ЗМВР срокове са общи за всички дисциплинарни наказания.
По изложените съображения не е налице противоречива практика на Върховния административен съд и предложението по този въпрос следва да се отхвърли.
3. В чл. 211, ал. 3 ППЗМВР е предвидена възможността за спиране на сроковете по чл. 236 ЗМВР в две хипотези – при ползване на законоустановен отпуск и при налагане на мярка за неотклонение “задържане под стража” или “домашен арест”. Отделно в чл. 209, ал. 3 ППЗМВР са визирани случаите на спиране на служебната проверка като самостоятелно и различно от спирането на сроковете за налагане на дисциплинарна отговорност. Първият случай на спиране на служебната проверка е, когато извършителят е неизвестен. Хипотезата няма отношение към сроковете по чл. 236 ЗМВР, тъй като тя включва липсата на данни за самоличността на нарушителя и оттам – за откриване на нарушението по смисъла на чл. 211, ал. 1 ППЗМВР, поради което и двумесечният срок от откриване на нарушението не е започнал да тече, за да се говори за спирането му. Вторият случай на спиране на служебната проверка е, когато по уважителни причини офицерът или сержантът не може да участва в нея. Тази хипотеза се включва изпяло в чл. 211, ал. 3 ППЗМВР, защото там на практика са изброени изчерпателно причините, които могат да възпрепятстват извършителя да вземе участие в служебната проверка и да защити правата си.
Следователно основанията за спиране на сроковете по чл. 236 ЗМВР са само изброените в чл. 211, ал. 3 ППЗМВР. Спирането на служебната проверка не е такова основание, макар че предвиденото спиране по чл. 209, ал. 1, т. 2 ППЗМВР – неучастие в служебната проверка по уважителни причини, се покрива изцяло с основанията в чл. 211, ал. 3 ППЗМВР. В този смисъл е изразеното от Върховния административен съд становище и в двете групи решения в предложението, а именно, че сроковете по чл. 236 ЗМВР не текат в случаите по чл. 211, ал. 3 ППЗМВР. Фактът, че междувременно някои служебни проверки са били спирани поради временна неработоспособност на офицера или сержанта, не променя този извод, тъй като доказателствата по делата сочат, че това е извършвано предвид ползването на законоустановен отпуск поради временна неработоспособност, а той съставлява самостоятелно основание за спиране на сроковете по чл. 211, ал. 3, предл. 1 ППЗМВР. Няма противоречива практика на Върховния административен съд и по този въпрос, а непрецизният текст на подзаконов нормативен акт не е основание за издаване на тълкувателно решение.
По изложените съображения Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд приема, че не е налице противоречива практика по поставените въпроси и предложението като неоснователно следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 44 ЗВАС

 

РЕШИ:

 

Отхвърля предложението на заместник-главния прокурор, ръководител на Върховната административна прокуратура, за издаване на тълкувателно решение по въпросите:
1. Какъв е правният характер на въведените в ППЗМВР понятия: “данни за извършени дисциплинарни нарушения” съгласно чл. 206, ал. 1 и “достатъчно данни за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя” съгласно чл. 211, ал. 1?
2. Кой е началният момент, от който дисциплинарното нарушение следва да се счита за открито по смисъла на чл. 236 ЗМВР във връзка с чл. 211, ал. 1 ППЗМВР?
3. Кога срокът по чл. 236 ЗМВР не тече – само в случаите по чл. 211, ал. 3 ППЗМВР или и в случаите на спиране на служебната проверка с писмена заповед (чл. 209, ал. 1 ППЗМВР)?