image_pdfimage_print
Публикувано: Бюлетин на върховния съд, бр. 9 от 1990 г., пор. № 2
ОТНОСНО РЕТОРСИЯТА ПРИ ЛЕКИТЕ ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ
Чл. 130, ал. 3 НК
Реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди – само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК.

Председателят на Върховния съд на НРБ е предложил Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение по въпроса: реторсията по чл. 130, ал. 3 НК прилага ли се при различно по степен леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 и 2 НВК.
Върховният съд, ОСНК, за да се произнесе, съобрази:
Наказателният кодекс предвижда наказателна отговорност за три вида телесни повреди – тежка, средна и лека.
Леките телесни повреди по степен на увреждане са два вида – с разстройство на здравето – чл. 130, ал. 1 НК и без разстройство на здравето – чл. 130, ал. 2 НК. В т. 15 и 16 на Постановление № 3/1979 г. Пленумът на Върховния съд е дал тълкувание, в което е обяснил обективните и субективни признаци на двата вида леки телесни повреди. Разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК има, когато е налице леко увреждане анатомическата цялост на организма или тъканите, както и леки изменения на физиологическите функции извън болката и страданието. Лека телесна повреда без разстройство на здравето – чл. 130, ал. 2 НК има, когато увреденият претърпява само болки или страдания, които се изразяват в кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото.
Съгласно чл. 130, ал. 3 НК, ако “пострадалия е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание”. В съдебната практика нееднакво се тълкува понятието “също такава телесна повреда”. Едни съдилища приемат, че реторсията се прилага и при различните по степен леки телесни повреди. Други приемат противното, като считат, че реторсия може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен увреждания.
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии приема, че съдът може да приложи чл. 130, ал. 3 НК и да освободи тези, които са си причинили само еднакви по степен на увреждане телесни повреди, т.е. когато и двете телесни повреди са с разстройство на здравето или и двете са без разстройство на здравето. Това е така, защото в чл. 130, ал. 1 и 2 НК законът предвижда два различни състава на престъпления, макар и от един и същ вид – леките телесни повреди. Те имат различни обективни и субективни признаци и за тях са предвидени различни наказания. Такъв извод налага и граматическото тълкуване на чл. 130, ал. 3 НК, в който се посочва, че повредата, с която нападнатия е отговорил, трябва да бъде “такава”. Ако законът имаше предвид каквато и да е лека телесна повреда независимо от нейния вид, щеше да употреби множествено число или думата “такива”. За разлика от чл. 142 (отм.) от 1951 г., който предвиждаше, че “съдът може да освободи подсъдимия от наказание или да накаже и двамата, ако пострадалият е отвърнал с лека телесна повреда”, в чл. 130, ал. 3 НК е предоставена възможност само за освобождаването от наказание извършителите на леки телесни повреди, а не и наказването им. Ето защо, когато се установи, че с деянието на нападателя е причинена лека телесна повреда, която е с болка и страдание без разстройство на здравето, а пострадалият е отвърнал с лека телесна повреда с разстройство на здравето, реторсията не може да се приложи, тъй като е несправедливо да се освободи този, който също е причинил по-тежко увреждане. Същото е приложението и при обратната хипотеза. Това би противоречало на чл. 35 НК, който изисква съразмерност на наказанието със степента на обществената опасност на извършеното престъпление.
Прилагането на реторсията – чл. 130, ал. 3 НК, само при еднаква по степен на увреждане лека телесна повреда, налага на съдилищата да събират достатъчно доказателства, да правят обстойна преценка на същите и да мотивират съдебните си актове, като изрично квалифицират по чл. 130, ал. 1 или 2 НК отделните деяния. Това се налага, за да не се стигне до освобождаване от отговорност на извършителите на различни по степен леки телесни повреди.
По тези съображения и на основание чл. 51, ал. 2 НК от Закона за устройство на съдилищата, Върховният съд и Общо събрание на наказателните колегии

 

РЕШИ:

 

Реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди – само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК.