image_pdfimage_print
Публикувано: Съдебна практика на ВС на НРБ – гражданска колегия, 1985 г., С., Наука и изкуство, 1986 г.
ДОТАЦИИТЕ ПО ИЗНОСА СЕ ВКЛЮЧВАТ В РАЗМЕРА НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ЗА ВРЕДИ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ПОВРЕДА НА СТОКАТА, И ПЪЛНА ИЛИ ЧАСТИЧНА ЛИПСА НА СТОКАТА. ПРЕДАДЕНАТА ОТ СТОПАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ-ИЗНОСИТЕЛИ ЗА ПРЕВОЗ ПРИ УСЛОВИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ КОНВЕНЦИИ СИМ И СМГС
Чл. 24 СМГС
Чл. 25 СМГС
§ 1 СМГС
§ 2 СМГС
Чл. 31 СИМ
Чл. 33 СИМ

Поставеният въпрос се отнася до съдебни спорове между организациите, заготовители на плодове и зеленчуци за износ, от една страна, и от друга, СО БДЖ “Международни разчети” за заплащане на обезщетение за търговските вреди в резултат на неизпълнение превозен договор от страна на железниците, които вреди са настъпили, преди товарът да е напуснал границите на страната ни.
За осъществяване на износа на плодовете и зеленчуците организациите заготовители сключват комисионни договори с външнотърговските организации. Последните като комисионери сключват международни превозни договори с трето лице – железниците. Когато вреди настъпят на територията на нашата страна, съгласно чл. 47 от Общите условия за договаряне на стоки за износ (ДВ, бр. 17/1980 г.) исковете срещу железниците се предявяват от възложителят, комуто комисионерът – външнотърговското предприятие износител, прехвърля правата си по международния превозен договор. Така възложителят упражнява правата си срещу трето лице на основание чл. 294, ал. 2 ЗЗД.
Исковете за вреди срещу превозвача по международните превозни договори се разглеждат при условията на международните конвенции СИМ (в сила от 01.01.1975 г.) и СМГС (в сила от 01.09.1951 г.), в която нашата страна. Предявени на основанията за ангажиране отговорността на превозвача, предвидени в конвенциите, за случаите, когато поради неизпълнение на договорни задължения има пълна или частична липса на стоката или повреда на стоката, исковите претенции включват експортните премии, преименувани в дотации по износа след 01.01.1982 г. Въпросът, поставен в предложението за тълкуване правната уредба на размера на дължимото обезщетение от железниците.
1. Регламентация на дотацията по износа като ценова разлика между цените на едро (на заготовител) в страната и левовата равностойност на плановите и валутни външнотърговски цени е поставена в чл. 156, ал. 1, т. 2 от Правилника за икономическия механизъм, приет с Постановление № 53 на МС от 1981 г. В Бюлетин № 7 на МФ и БНБ ЦУ за изплащане на различни видове дотации на стопанските организации. В раздел VI “Дотации по износа – § 22″ е указано, че съгласно горепосочената разпоредба на Правилника за икономически механизъм на стопанските организации се определят нормативите за дотации по износа по първо направление на 100 лв. валутни постъпления и лимит в абсолютна сума, който не може да се превишава, и норматив на 100 лв. валутни постъпления за износ по второ направление без лимитни ограничения. Тези дотации се изплащат по § 22 на Централния бюджет.
2. Съгласно чл. 24, § 1, ал. 1 СМГС при пълна или частична липса на стоката обезщетението за вреди, дължимо от железниците, се определя по цени, посочени във фактурата на чуждестранния доставчик.
При повреда на стоката съгласно чл. 25, § 1, ал. 1 и 2 СМГС железниците са длъжни да заплатят сума, съответстваща на намалената стойност на стоката, която стойност се определя по начина, посочен по-горе досежно обезщетението при пълна или частична липса на стоката. Тук изрично се посочва, че не се заплащат други щети.
Без включване на всякакви други вреди и загуби се определя обезщетението при липса на отговорност на железниците при тези два вида неизпълнение съгласно чл. 31 и 33 СИМ. Разликата в правната уредба в двете конвенции е, че докато СМГС взема за изходна база стойността на стоката според фактурата на чуждестранния доставчик, съгласно чл. 31 СИМ това обезщетение се определя на базата на борсовата цена – според пазарната цена, а ако няма едната и другата – според обичайната цена (има се предвид стока от същия вид и естество според товарителницата или фактурата).
3. В случаите, когато търговските вреди настъпват на територията на страната, липсва фактора за чуждестранен доставчик, който има определящо значение за размера на вредите съгласно чл. 24, § 1 СМГС. Тогава при разглежданите случаи би ли могло да се приеме, че ще се определи според експортната цена, посочена във фактурата на комисионера-товародател, която не включва дотациите по износа, или следва да се счете, че се включват и дотациите.
Поради липса на конкретна правна уредба, която да с приложи към разглежданите случаи, ОСГК счита, че цената на стоката, върху която следва да се изчисли обезщетението, следва да се включват и дотациите по износа по следните съображения:
Съгласно измененията и допълненията в Наредбата за специфичните правила за управление на стопанските организации и поделения на отрасъл “Транспорт” от 04.09.1980 г. с Постановление № 62 на МС (чл. 11) се предвиди, че при уреждане и решаване на спорове за отговорност между български социалистически организации по договори за международен превоз се прилага НДСО. В чл. 16 от тази Наредба е посочено, че при неизпълнение на договорите, включително и договорите за превоз на, социалистическите организации дължат реално изпълнение, носят отговорност за неустойки, вреди и пропуснати доходи. Пропуснатите доходи се определят на основание на планирания общ доход.
В създадения нов чл. 27а (ДВ, бр. 30/1982 г.) НДСО се уреждат случаите, когато неизпълнението на договорите за международен превоз е по вина на чуждестранна организация, от която българската транспортна организация не може търси пълна отговорност. В тези случаи разликата до пълната отговорност, която българската транспортна организация заплаща на българската стопанска организация, се разпорежда да се покрие последователно от фонд “Стопански риск” на транспортната организация и фонд “Регулиране на превозите” на Министерството на транспорта. При недостиг на средства на тези фондове разликата се осигурява от държавния бюджет.
От тези действащи нормативни разпоредби следва, че българското законодателство приема за случая общия правен принцип, според който обезщетението обхваща не само намалението на имуществото, но и пропусната печалба – т. е. пълна отговорност.
СИМ и СМГС правят отклонение от този принцип. Съдържащите се в тях разпоредби сочат, че при изплащане на обезщетение за транспортни вреди превозвачът трябва да обезщети само настъпилото намаление на имуществото без пропусната печалба.
Дотациите по износа не са пропусната печалба. Това е така, защото печалбата е разликата между паричните постъпления и пълната търговска себестойност на продукцията (чл. 178, ал. 2 ПИМ). Дотацията се дава на организацията-заготовител, за да се компенсират костуемата цена, затова тя е елемент от цената на стоката. Заготовителят ще я получи, когато реализира износа в рамките на лимита си. А щом като превозвачът не изпълни договора и износът не се осъществи, заготовителят не получава дотациите. Ето защо в случаите, когато превозвачът носи отговорност за вреди, в обезщетението следва да се включи не само експортната цена, но и дотациите по износа.