I.Народен суверенитет. Суверенитетът е една от най- сложните и богати по съдържание категории на констит. право. Той представлява независимост и върховенство на соц. общности, обособени в нация и в народ, и на неговата държ. организация. Основоположник на теорията за суверенитета е Жан Боден, според когото суверенитетът в държвата принадлежи на този, който притежава властта да твори законите. Но цялостно теорията за нар. сувренитет е разработена от Ж.Ж. Русо, според когото всеки гражданин притежвава част от суверенитета, но той се осъществява общо от всички. Той твърди, че народ. суверенитет е непрехвъряем и не може да се делегира. Избраният от народа представителен орган е само изразител на този суверенитет. Източник и субект на суверенитета си остава само народа, от който произтича властта, и той може да я осъщетвява самостоятелно. Принципът на нар. суверенитет за пръв път юридич. е легитимиран в преамбюла на К. на САЩ от 1787 г., а в Европа в К. на първата Френска република от 1793 г.За да получите достъп до статията изпратете SMS на номер 1093 със съдържание law (цена: 1.20 лв. с ДДС)